месец: Юли 2015

絵画教室の人々−２

野の草　水彩
野の草　水彩

*Това е измислена история。Това няма нищо общо с истинските хора。

Един ден、Учителят донесе розата като тема。Обичам да виждам цветя、Не съм добър в рисуването。Не ми харесва факта, че има тръни。Изглежда, че боли, така че ръцете и четките ми да не се движат。

Учителят казва, че няма нужда да рисувате роза、Няма друга идея, така че няма начин да нарисувате роза ...。Въпреки това,、Въпреки това,、Това е。Само днес можете да нарисувате нещо добре, нали? Хехе、Най -накрая е в състояние да каже, че не го прави в продължение на много години ...! Върнах се от тананикането неволно、Бях толкова погълнат от рисуването му。Леле、Това е точно нужното количество умора。

Цветята няма да цъфтят до следващия път、Съветите за рисуване на цветя е да привлечете до точката, която можете незабавно да нарисувате наведнъж.。Разточете ръцете си、Когато не можех да не се наведе напред, казах: "А? Това е моето платно."。Звукът на звука расте гладко。Зад стола, новото ми платно излъчваше с чиста бяла красота ...。

 

絵画教室の人々−１

ウィリアム・ブレイク　憐れみ　水彩
ウィリアム・ブレイク　憐れみ　水彩

*Това е измислена история。Това няма нищо общо с истинските хора。Не се ядосвайте, ако приличате на някой。

Харесва ми да рисувам。Когато бях дете, бях поласкан, като казах: „Ти си добър“.、Липсва ми факта, че го нарисувах толкова силно, защото бях похвален。Моят учител в училище го постави на външната изложба и получих много сертификати.、Когато нивото на степента е по -високо、Просто рисуването на снимка ме кара да усещам белите очи на тези около мен。Само отварянето на книги и тетрадки улеснява разбирането, че родителите ще бъдат щастливи、Преди да го разбера, спрях да рисувам。... И забравих за картината.。

Изминаха десет години оттогава、Изведнъж си помислих。Моите роднини казват: „Ти си егоистично дете“.、Чувствах се така, затова направих раменете си по -тънки、Всъщност не е егоист、Може би е живял живота си, задържайки това, което иска да направи。Винаги го забелязвам по -бавно от другите хора。

Пътят на Гейдж е очевидно стръмен и далеч.。その長〜い道程から見れば先生も私たちも大した違いはないだろうが、隣の席にちょっと先生が筆を入れると、急になんだかよく見えてしまう。もう先生の絵に洗脳されちゃっているのかな。ベテランはその辺がわかってらっしゃるのか、「先生、これちょっと良いでしょう？」と挑戦的に見せる。本当に満足しているのか、「手出し無用」とバリアを張っているのかは、新人では窺い知れぬ奥深さ。

私などこうはいかぬ。先生の顔を見るなりなぜか謝ってしまう。「済みません。全然思うように描けなくって」。思う通りに描ければ教室になど通わないと、頭の中とまるっきり正反対のことを口が勝手に喋ってしまう。自分の口ながらコントロールできず。口の代わりに手が勝手に絵を描いてくれれば嬉しいのだが、どうも自分の手は筆（と包丁と掃除機アンド洗濯機）に触るのは、遺伝的に苦手らしいのだ。それは私のせいではない。