„Командирът Водгорков възобнови борбата със сержант Владимир.。Никога не сме се срещали, но не сме и двете、Хобита и、Знаех добре определено ниво на живот.。Разстоянието помежду си е 100 км。Разбира се, не е разстоянието, до което може да достигне пистолет.、Гърба на човека, който променя позицията си бързо、Те преследваха като куче, което миришеше на плячката му。 Ефрейтор Водгорков току -що навърши 80 години。Сержант Владимир вече почина преди няколко години.。Но、И двамата са вече на 24 години。Нито един от двамата не може да бъде намерен от дронове по -горе、Изберете под дървета с възможно най -много листа、Той огъва бедрата и тротовете си като плъх。」
„Compart Vodgorkov остава свързан с много медицински тръби в болничното легло.、Поставете пръста си върху бутон, който прилича на конзола за игра。Владимир е、С плешивата си глава и бяла брада、Той щастливо споделя спомените си за това, когато е бил на 24 години на монитора.。Младият мъж забива клавиатурата на монитора зад него. '' Това виртуално ли е? не、Ако някой издърпа спусъка (натиска бутона), той всъщност ще изстреля куршум.、И така、あるいは他の誰かが死ぬ―VRで戦争すればこんなふうになるのだろうか。
Освен това,、何度も言い間違い、読み間違う。そのたびに録音し直し。言いにくいときは、読みやすく文面を修正しなければならない。雑音も入る。自分でも気づかないうちに救急車のパーポーが入っていたこともある(防音室がないので)。ビデオ編集を仕事にしているわけではないから、一気にやれる時間は限られている。日時をあらためると、声の調子がすっかり別人になっていることもある。常に声質の安定しているアナウンサーは、さすがにプロだとあらためて感じる。多くの動画では撮影と同時進行でスラスラと喋っているが、それはわたしには難しい。20分程度のビデオのナレーションだけで数日かかることは、わたしの場合珍しくない。―その間に、一枚でも実際の水彩画でも描けば?と心のナレーションが聞こえてくると、なおさらストレスが増す。