Apple-2

「Ябълка」 2019 F6 　Oil on canvas

私の「Apple」の最初の登場は1980年代後半だから、少なくともすでに３０年以上、中断しつつ続いている。今また新たにシリーズ化しそうな感じだが、ここらへんで言っておきたいのは、 「Apple=リンゴ」　と変換して欲しくないということ。

私はほぼ一年中、毎夕食後にリンゴを食べる。「りんご・リンゴ」は私にとって「実物」であって、単なるイメージではない。Също、私はリンゴのことをふだん「Apple」とは呼ばない。Ето защо、作品としての「Apple」 は私にとって、一つのかたちとしてのイメージ（抽象）であって、食べたりする実物の対象を描写しようとするものではない。「Apple」は「Apple」という、リンゴとは全く別物、次元の違うものだ、と考えて欲しいのである。

そう考えてもらえれば、この絵はすんなりと見たままに理解できる（はず）。全体としてはリンゴのようなかたちをしているが、よく見るとムキムキマンの男が、（マントのようでもあり、羽のようでもある「翼を持って」）飛んでいる絵が見えてくるかもしれない。それが「Apple」である。

всъщност、このような仕掛けの絵は世界中にずっと古い時代からあり、私もそれらを参考に、これまで何度も様々な試みを重ねてきた。けれど最近の「Apple」は（私自身の制作の中では）これまでのものとは明らかに違う意識がある。この先どうなっていくか、自分自身でも少し楽しみでもある。

Apple

「Ябълка」 2019 F8 Oil on canvas

ここ2ヶ月ほど、こんな絵を描き続けている。どんどんアイデアが浮かぶので、まだしばらくは続くだろう。もう一つ「種　Seed」というタイトルで、ムキムキマンの男を種の中に閉じ込めたような絵も続けている。ほとんど似たような絵なのだが、なぜかこちらはなかなかうまくいかない。

見た目は現代ふうの絵だが、描き方はあえて古典絵画の方法を採用している。С други думи、グリザイユ（白黒の明暗の調子だけで下描きをすること）、次いでグラッシ（透明な色の層を薄く重ねること）と白を交互に重ねて色を深める画法のことである。現代絵画であろうと古典絵画であろうと、深く豊かな色彩表現にはこの方法が最適だと思うからだ。

私には私なりの絵画の理想像がある。そういうものを持つこと自体、絵画を限定することになるという批判はさておき、多くの画家たちもそれぞれの理想を実現すべく日々精進しているものだ、と私は思っている。そこまではいい。Но、私の理想像には、それ自体の中に分裂的な矛盾を孕んでいて、それがここ２０年も私自身を苦しめている。

今のところ、その矛盾を統合する方法には至らず、制作は矛盾の「どちらか一方を見ないことにする」ことによってのみ可能。両立を目指して、しばらくひどいうつ状態に陥った経験による。Съвсем наскоро、それは矛盾ではなく、二つの全く異なった「それぞれの理想」と考えるべきではないか、などとも考える。赤道直下と南北両極のようなものか。Ако е така、それを統合するということに何の意味もないのだが。

Криеница

Играят ли децата днес на таг или на криеница?。Не съм го разглеждал специално.、Връзката между такива деца、Безопасно и непознато място (от гледна точка на възрастен не е много приятелско)、Достатъчно мистериозен за деца) може да е изчезнал.、развихри въображението си。

всеки ден от моето детство、Всеки ден минаваше в такава игра.。Имаше и много деца、Имаше много свободна земя、Имаше почти безброй безопасни и неизвестни скривалища.。Опитах се да се скрия в тревата, но、Когато се огледах, бях изненадан да видя какавиди на пеперуди навсякъде.、Брат ми заспа на скришно място.、Спомням си също как той така и не излезе и вдигна голяма врява.。

Не е криеница、Два пъти изпращаха издирвателни групи да ме търсят.。Веднъж, вероятно през зимата на втората ми година в прогимназията.。Докато поставя капан за зайци、Когато отидох в една планина далеч, където имаше ранчо.。Стоейки близо до върха със страхотна гледка、Виждах снежни облаци, които растат в далечината и се приближават към нас.。Нямах нито часовник, нито нищо、Мисля, че вече беше минало 15 часа.。

Инстинктът ми подсказваше, че ще вали сняг, така че веднага се спуснах със ски надолу по склона.、Веднага се прибрах вкъщи.。За момент съжалих, че бях стигнал твърде далеч, но、Няма време за мързел。

От дома до там、Дори през лятото обикновено се минават повече от 3 часа.。По пътя надолу、Въпреки че съм със ски、Не след дълго снежните облаци ме настигнаха.。Започна да вали сняг, преди да сме стигнали половината път、Започна да става по-тъмно от това.。Постепенно се превърна в виелица、В крайна сметка започнах да губя представа къде и как вървя.。

Тук става все по-тъмно、Снежната буря започва да се засилва、бях доста разтревожен。Моментът, в който виелицата остана без дъх、Можех да видя (или поне така си мислех) светлината на живачна лампа в далечината.。Откакто започнах да следвам сигурния път към дома、Срещнах Light, екип за търсене, поръчан от моите притеснени родители.。Прибрах се вкъщи около 20 часа, докато ми се караха.。Снежната буря беше на път да спре、Вече беше полунощ около къщата ми, която беше далеч от селото.。Баща ми просто каза: „Побързайте да ядете!“。За първи път осъзнах, че съм изгубил очилата и вълнената си шапка по пътя.。