Категория: Изкуство

Вчерашният Squis、Опитах се да изразя мощно чувство с червения фон.、Днес сменихме на "зелено"。Гледайки го от гледна точка на трето лице、Усеща се като „родния град на Apple“、Започнах да мисля, че различните обекти са твърде описателни.。

За какво си мисля този път
① Нанесете цвета равномерно：Може да има докосване (мазване с четка)
② Местни линии (понякога очертания) и цветове：Не е книжка за оцветяване
③Линията е、Харесва ми да съм груба и разрошена.
④Не ограничавайте гледната си точка в една посока：Погледнете нагоре и надолу „самостоятелно“

резултатът、Предсказване как ще се почувстват хората, когато видят снимката、
① „Той не може да рисува правилно“ = „Той е пълен глупак“
②Мисля, че „дори дете може да нарисува нещо подобно“
③Цветът е красив, но、Чувствам, че няма „художествена дълбочина“
④Не съм нарисувал нищо трудно.、Когато казвам лесно, казвам лесно.

Само ④ е леко положителен.、През повечето време „нямам артистична преценка“.。С други думи, това означава ли, че правя всичко възможно да рисувам „лоши картини“?。Дори ако това е просто CG скица от онзи ден.、Защо прекарахте толкова много време в практикуване на фотографско изобразяване? (Ако разглеждате този блог за първи път,、2021Около края ~1，2Ще съм благодарен, ако можете да го разгледате набързо до преди около седмица.。Мисля, че има много хора, които си мислят: „Съжалявам“. (Всъщност самият аз се чувствам така през цялото време, когато рисувам.)。

Това, което мога да отговоря на този етап е
① Бих искал да избегна да рисувам картини, които са внушителни или изглеждат сякаш мислят.
② Акцент върху „моделиране“, а не върху „изкуство“
③Красивите цветове просто ви карат да се чувствате добре → главата ви става празна
Става ли въпрос за。20преди години、Всичко това беше обратното。С други думи, виждането ми за рисуването и изкуството се промени на 180 градуса.。Сигурен съм, че си мислите: "Главата ти добре ли е?"

「スターバックス」を描いてみた。単純な色づかいで初心者向きかなと、教室でのモチーフ用にサンプルとして買っておいたもの（我が家の誰かにすでに飲まれていたが）。

近くで見ると、暗い部分だけでも数段階に分けられていて、しかも明暗差が非常に小さい（微妙）。それを教室の人たち全員が「絵の具で」表現できるとは思えないと感じて断念した。そこがこのデザイナーのプライドなのかもしれません。

仮に「水彩」で描くとする。水彩は「明→暗」という一方通行しかできない画材。色を見分けることができたとしても、所定の明度に収めるためには、バランスを比べながら最低でも数回の塗り重ねが必要になる。筆で描けば必ずいくらかずつズレが生じる（その良さもあるのだが）。След това、離れて見ればピシッと決まるためには、巨大サイズでないと、描き分けが難しい。web 上と実材（絵の具、紙など現存の素材）の感覚の違いの一例。

こういうモノを描くようになって感じるのは、「デザイナー」ってすごいなってこと。「芸術至上主義」的に生きてきたわたしには、どこかで無意識にデザインというものを「芸術」より軽視する気持ちがあったのかもしれない。最近のスケッチを通して、ひしひしと反省している。

ポップコーンを食べたのは何年ぶりだろう。子どもが小さかったころの記憶しかない。別に食べたかったわけではないが、ふたが開いたように描きたかったから。選んだ理由も絵のモチーフに使えそうだっただけ―こう言ってしまうとメーカーに申し訳ないが、久しぶりの味はまあまあ美味。

漢字に「筆順」があるように、こんなスケッチにも「描き順」がある。それに従わなくてももちろん描けるが何倍かは苦労する。その順序に「公式」などはなく、はケースバイケースで、経験から割り出すものしかない。たぶん法則性はあるのだろうが、それはずっと先の話。

今日も2時間近くスーパーの店内をうろついた。いったん決めたものを棚に戻したり、傍から見ると「何やってんだろう？」と不審がられているかもしれない。明日は（もう今日だ）は「（イワシの）目刺し」。教室が生臭くなりそう・・・絵のためだ。我慢したまえ。