Категория: 生活

今年のスポーツの話題といえば、半分以上は「ラグビー」に手が挙がるだろう。珍しく私も試合結果をパソコンで検索するほど引き込まれた。ラグビー人気はW杯が終わった今も続いているらしく、それが日本のスポーツの、じわっと前近代的な風土を吹き払ってくれたらいいと思う。

時事的な話題に迎合したと思われるかも知れないが、その話題を自分の絵に「織り込んで」みた。ラグビーで「no.8」と言えば独特の個性的ポジションであり、フィールドに立つ15人のポジション（役割）のうち、番号そのものがポジション名になっているのは、このno.8（エイト）だけ。「8」はその意味で描き入れた。

にわか勉強だが、ラグビー は15人のうち8人がフォワード（スクラムを組む）、残り7人がバックス（攻撃中心）になる。4хора、3хора、1人と3段に組むスクラムの最後尾にいて、フォワード全体をコントロールする役目。人間で言えば中枢神経がno.8、スクラム・ハーフ（no.9＝SH）、スタンド・オフ（no.10=SO）の3人で、攻撃陣の「脳」がSOならばその下部神経を束ねながら、同時に試合で起こりうるあらゆることを想定し、体を張って単独にでもそれを切り開く能力を要求される難しいポジション、それがno.8だ（とどの本にも書いてある）。今回のW杯日本代表で言えば姫野・アマナキがそのポジション。

Но、それを知ったからno.8にしたわけではないし、その役割の何かを象徴させようと思ったわけでもない。番号そのものがポジションになっていることが唯一の理由。余談だが私の高校もラグビー が盛んで（決して強くはなかったが）、クラス対抗のラグビー 大会があり、私もラグビー 部の簡単な指導を受けてそれに出場したことがある。それ以上の経験はないが、結構面白く感じ、それ以来（薄いままだが）興味を持ち続けてきた。あの時、自分のポジションはどこだったか思い出せないが、とにかくスクラムにはいた。一番脚が早かったが、なぜかウイング（WTB）にはならなかった。

Вчера беше Коледа。Освен това, вечерта преди това Ив、Беше почти 11 часа, когато детето ми се прибра от университета.、Преди това нямахме друг избор, освен да вечеряме заедно.。За жена, която не готви добре、Не се докоснах до коледната гозба, за която бях вложила толкова много усилия.、Оставих го студено на масата и жена ми се измори и заспа.。

Ще те взема на гарата с кола。След като се прибра вкъщи, детето рови и извади отнякъде чаша рамен и закуски.、яж само това、Не докоснах това, за което бях работил толкова усилено.、Той също се изморява и заспива на място.。Ще рисувам в студиото си, докато той се събуди (или докато го принудя да се събуди)、работа на компютъра за известно време。Това трябва да е обичайна сцена в семейства с млади хора.。

Играят ли децата днес на таг или на криеница?。Не съм го разглеждал специално.、Връзката между такива деца、Безопасно и непознато място (от гледна точка на възрастен не е много приятелско)、Достатъчно мистериозен за деца) може да е изчезнал.、развихри въображението си。

всеки ден от моето детство、Всеки ден минаваше в такава игра.。Имаше и много деца、Имаше много свободна земя、Имаше почти безброй безопасни и неизвестни скривалища.。Опитах се да се скрия в тревата, но、Когато се огледах, бях изненадан да видя какавиди на пеперуди навсякъде.、Брат ми заспа на скришно място.、Спомням си също как той така и не излезе и вдигна голяма врява.。

Не е криеница、Два пъти изпращаха издирвателни групи да ме търсят.。Веднъж, вероятно през зимата на втората ми година в прогимназията.。Докато поставя капан за зайци、Когато отидох в една планина далеч, където имаше ранчо.。Стоейки близо до върха със страхотна гледка、Виждах снежни облаци, които растат в далечината и се приближават към нас.。Нямах нито часовник, нито нищо、Мисля, че вече беше минало 15 часа.。

Инстинктът ми подсказваше, че ще вали сняг, така че веднага се спуснах със ски надолу по склона.、Веднага се прибрах вкъщи.。За момент съжалих, че бях стигнал твърде далеч, но、Няма време за мързел。

От дома до там、Дори през лятото обикновено се минават повече от 3 часа.。По пътя надолу、Въпреки че съм със ски、Не след дълго снежните облаци ме настигнаха.。Започна да вали сняг, преди да сме стигнали половината път、Започна да става по-тъмно от това.。Постепенно се превърна в виелица、В крайна сметка започнах да губя представа къде и как вървя.。

Тук става все по-тъмно、Снежната буря започва да се засилва、бях доста разтревожен。Моментът, в който виелицата остана без дъх、Можех да видя (или поне така си мислех) светлината на живачна лампа в далечината.。Откакто започнах да следвам сигурния път към дома、Срещнах Light, екип за търсене, поръчан от моите притеснени родители.。Прибрах се вкъщи около 20 часа, докато ми се караха.。Снежната буря беше на път да спре、Вече беше полунощ около къщата ми, която беше далеч от селото.。Баща ми просто каза: „Побързайте да ядете!“。За първи път осъзнах, че съм изгубил очилата и вълнената си шапка по пътя.。