Категория: 生活

1Събота, 8 май。Светът вече е тръгнал。Това се отразява и в разпространението на инфекцията от щама Corona Omicron.。Сега предстои да започне、Това не е просто сънна жаба, която спи зимен сън.、Кет。

Когато се опитам да запаля двигателя на колата, изобщо няма отговор.。Няма eun или sun。Батерията е изтощена。От Нова година до днес не съм мръднала нито веднъж колата.、Очевидно вратата може да е била оставена открехната.。Вътрешната лампа също не работеше и се включваше и изключваше.、Припокриваха ли се като кагами-мочи?。Не знам дали това означава, че е Нова година.。

Засега ще помоля JAF да дойде.、Зареждане。След това、Отидете до магазина за авточасти、сменете батерията。5Слънцето ли е сърцето? Бях толкова нервен, че трябваше да отида в болницата през нощта.、Лично аз чувствам, че тази година ще бъде година на големи промени.。

За двете седмици от края на месеца до вчера качих 2 кг (все трябва да са мазнини).。Пих твърде много алкохол、Естествено, не работя през нощта и просто се наслаждавам на гледането на онлайн филми.。Здравословно е, ако се грижите за него правилно.。2Новогодишната ми диета мина по план и постигнах целта си.、Отсега нататък е важно да го запазите - експериментът с хора започва днес.。

Токио беше пресъхнал、Сняг в Канто за първи път от известно време。Чувствам се малко студено、Снощи имах леки болки в гърдите и през нощта отидох на лекар.、Мислех днес да се въздържа от ходене.、Исках да видя снежната природа, затова излязох.。обаче、с велосипед。

Обичам снежни пейзажи。По някаква причина сърцето ми е развълнувано。Температурата се понижава допълнително、Още повече се радвам, когато снегът стане по-гладък.。Все пак съм израснал на север.、затова ли

Все пак обичам цветовете、Честно казано, не съм много уверен в усещането си за цвят.。Може би се давя в цвят。Тъй като броят на цветовете намалява, доверието нараства обратно пропорционално.。За мен така、Снежната природа е перфектна、Пасва идеално。Мисля, че е наистина красиво。Но рядко се изобразява на снимки.。Чудя се дори на себе си。Дали защото съм доволен просто да съм в снега?。

В деня на погребението на баща ми валеше силен сняг.。Много хора изпратиха баща ми със сняг на главите и раменете.。Пътуването до и от крематориума беше по живописен път през гората.、Дори не ми се рисуваше.。защо。

「2022の新しい旅」といいつつ、やっていることはとりあえず 2021年の後始末。こんなものを仕上げたからってどうということはないのに、片づけないと昨日の靴下を今日も穿く感じでなんとなく気持ち悪いのだ。そのうえそれを見せるなんて、靴下どころか洗濯前のパンツを見せるようでもっとおぞましいのだが、今日の制作はそれしかなかったという自分への「戒め」だったりする（オレはもしかするとマゾヒストだったのか？）。

“マゾヒスト”ついでに言うと、それに近い感覚はすでにほとんどの日本人に体質化しているのではないか？と常々思っている。考えてごらんよ、たとえば「忖度（そんたく）」。だいぶ前に話題になったルース・ベネディクトの「菊と刀」、数年前に流行語になった「空気を読む」なんて考えてみると、江戸時代どころか飛鳥時代頃まで遡れる、同じ精神構造なんじゃない？いわば日本人のDNA。これは簡単には変わらないぜ。

脱線し過ぎだ。　　―要するにCGでやったことを油彩でもやってみたってえだけのことじゃねえか。でもよう、油絵具という「実材」を使うと、たとえば関節の病気があればそれがはっきりと絵に現れっちまう。CGにだってそれはあるはずだが、それを見抜くようなCG眼を望むってのはけっこう難しいんじゃねえかな。―要するに、コンピューターで描くのと、油絵具で描くのは同じじゃねえかもって言いてえだけなんだが。

「そんなこと当然だろ？」―ほんとに「当然」って解る？今のコンピューターを馬鹿にしてはいけないよ―また、脱線だ。えーーっと、「本線」ってどこだっけ？