
クリスマスソング流れる街暗し
どこかしら不幸消しゴム年の市
ちっぽけな幸せばかり年の市
コートより暖房よりも人混みへ
根性と我慢は嫌い煤払う

クリスマスソング流れる街暗し
どこかしら不幸消しゴム年の市
ちっぽけな幸せばかり年の市
コートより暖房よりも人混みへ
根性と我慢は嫌い煤払う

Градът е декември。За мен жабата в кладенеца、Имам чувството, че целият свят е зает、Това не може да стане。може би、Това е вид паника。
Коледа、плащане в края на годината、Време е да се подготвим за Нова година、Медиите и икономиката (света?)、бързай ни。Ако не вървиш напред с хората около теб、Внимателно се подгответе за чувството, че губите нещо.。
Има начин на ловуване, наречен „яма лов“.。С много преследвачи, наречени Секо、Бях преследван от това и изпаднах в паника、Това се извършва от множество ловци, които работят заедно, за да изчакат бягащата плячка.、Това е голям лов。„Коледа~!“ „Осечи、Добре ли си~! Ние (не бяхме、животните) са разстроени、Веднага、Както и да е, докато съм с всички, не трябва да се страхувам.、Ловците бягат в желаната от тях посока.。Ловците вече могат да си представят големия пир тази вечер.。

日本人の感情はwet 、湿っている。極めてデリケートな一方、酒のようにその中で酔わせてしまう不思議な力がある。日本人の芸術といえばさらに湿って、酒の中でも濁り酒の酔いのようだ。
風土と言えば風土でもあろう。от друга страна、乾いた砂に象徴される対極的な風土もある。и、そこから生まれでる芸術のそれぞれの良さを、互いに認めることもできる。Но、よく考えてみると、なぜそのような理解というか、認め合うということが可能なのだろうか。何がそれを可能にするのだろうか。
たぶん造形という機能が、通路のようにその往来を可能にしているものの一つだ。その通路に面してひとつのドアがある。気づかずに通り過ぎてしまいそうな小さなドアだが、そこを開ければ見える世界は意外に広大だ。誰にも出入り自由で鍵はかかっていないのに、気づいてもせいぜい首を突っ込んで覗くだけで、何故かなかなか中へ入ろうとはしない、不思議なドア。