автор: Takashi

Личен блог на Такаши。Не само за картини、Това, за което мисля всеки ден、какво чувстваш、Пиша каквото ми хрумне。Този блог е трето поколение。От началото минаха над 20 години.。 2023От 1 януари、Засега реших да пиша само в нечетни дни.。Ще обмисля бъдещата си посока и други неща част по част.。

Къде отидоха цветята?

Акварел „в морето“ (в ход)

Предните линии на репортерите на BBC за украинската война、Сцена от интервюта на място от украинската страна.。Докато стигна до страната на войника、Просто е малко време、Околната природа се тресе с камерата、Влизам във визията си。Става въпрос за височина на талията?、Вместо това, висока трева、Расте на страната на малък път в полето、Там цъфтят много бели цветя и се люлеят на бриз。Под цветето、Войниците пълзят по стомаха си и изстрелват поредица от пушки.。В момента, в който видях видеото、Не можех да не си спомня мелодията на "Къде отидоха цветята?"。

"Къде отидоха цветята?"、Като антивоенна песен на войната във Виетнам、По онова време тя се пееше от млади хора по целия свят.。Пит Сигер, който написа тази песен、Той се появява в пасаж от „мълчаливия дон“ от руския автор Шолохов、Очевидно тя е била вдъхновена от украинските народни песни.。Тази песен е дълбоко свързана и с двете страни、Това може да е песента, която младите хора в Русия и Украйна биха искали да пеят най -много.。
Тази песен е、Американската партия във войната、Той се разпространява бързо сред младите хора、На фона на това разпространение 20-годишната война във Виетнам завърши като „поражение на Америка“ на Америка “。

Точно както в Америка、Противовоенната информираност се разпространява от Русия、Можем ли да се отправим към края на войната?。моля、Иска ми се да е така、Гледайки Русия сега、Не мога да си представя пътя от нарастващото антивоенно съзнание до край。Освен ако човек не се откаже、1Трудно е да се повярва, че ще приключи след 2 години или 2 години.。
Само един бърз поглед върху историята на Европа може да разкрие думи като „30 -годишна война“ и „100 -годишна война“.。Америка се оттегли миналата година、Отне 20 години за афганистанския конфликт, който току -що приключи。Войната във Виетнам е била през 20 -те години。Сирийската гражданска война е над 10 години.、Продължава и до днес。Може да се наложи да сте подготвени, че тази война може да продължи толкова дълго време.。

Много животи и、Огромна сума пари, които да изхвърлите в канализацията。Всеки трябваше да си помисли, че ако са го използвали за хората в бъдеще ...、Тази мисъл、Защо това цвете е завинаги?、Няма ли да стигне до човека, който чака?。

Очарование

Един ден、В храма Енгакуджи (акварел)

Мина доста време, откакто за последно видях облачното небе。През изминалата седмица е почти слънчево、Беше горещ ден всеки ден。Какво ще кажете за това?。Въпреки че съм свикнал с топлината、Уморен съм вечер、Не мога да работя или да уча през нощта。Този ден продължи。Днес е зората、Прогнозираше се да вали、Както се очаква, това не е "люлка", а "надраскване надолу"。Макар че、Хубаво е, ако е облачно。

Това, което намирам за привлекателно, е、В крайна сметка това е „страст“?。Всичко е наред、"Страст", а не механичен。Когато почувствате това、Чувствам се, че се отоплявам от аурата。Дава ми сила。

Ако е в мен и това, което правя、Как да го направя привлекателен、Сигурен съм, че няма нужда да мислим за това。Имате ли страст?、Колко сте страстни、Може би просто трябва да го осветявате честно със собственото си сърце。

Имам много „награди“

07/29 (土) 16:00 Качих го。Моля, погледнете

暑いですね～、と今日も言ってしまいますが、Горещо е。Всички、大丈夫ですか？くたびれてません？わたしは北国育ちで、どちらかといえば夏は若干苦手意識がありましたが、最近はすっかり慣れたのか、（夏の初めはちょっとのあいだ苦しみますが）今ではもう外が38℃でも39℃でも（クーラーのある室内にいさえすれば）平気です。

Така че、夕方日が落ちる頃ちょっとウオーキングでもすると、“暑イ中ゴクロウサン” とばかりに、すぐご褒美に泡の出る水とかを自分自身にあげちゃうんです（シャボン玉を飛ばして遊ぶワケではありませんよ、За всеки случай)。Но、妻が買い物に行くというと「ええ～っ！こんな暑いのによく行けるなァ」とか言うだけで、両手に買い物袋下げて汗びっしょりになって帰宅しても、全然ご褒美など上げないんです、ケチなんでしょうか。

絵を描いていてもそうなんです。自分で描いている時は失敗しても「よくあることだよ。でも途中で投げ出さなかったのはエライ、エライ」とか言って、やっぱりすぐ冷蔵庫のドアを開けます。教室で生徒さんが失敗すると、「まあ、よくあることだよ。もう一度ね」とか言うだけで、頑張っていてもエライとは言いません。上手くできても「イイねェ、もう一枚描くともっと自信つくよ。」でも、やっぱりご褒美は出ません。ケチなんでしょうね。

すぐご褒美が出るので、脳内インスリン（とは言わないが）による満足感があり、「もう少し頑張ろう」「もうちょっと上を目指そう」という欲が湧きません。このご褒美グセ（自分にだけ）のお陰？で「向上心」なんて、とうとう今までお目にかかってきませんでした。今と“真逆” の、「自分に厳しく、他人にご褒美あげられる」性格だったら、今頃わたしも“それなり” の人間になっていたかもなあ、と反省するのですが、като се замисля、そんな自分にも「反省スルノハイイコトダヨ」とご褒美をあげてしまうのでした。